Децата възприемат изключително лесно всичко, включително навиците на възрастните. Нормално е малките момиченца да искат да се гримират като какичките, които виждат в списанията, по телевизията и дори на улицата, или като мама, която всяка сутрин преди работа старателно нанася любимите си сенки за очи.
Естествено колкото и скъпи и безвредни да са козметичните продукти, те определено биха нанесли щети на нежната детска кожа. Но ако просто заявим това на малките малчуганки, шансът те тайно да си слагат от сенките ни, или да се крият в училище в тоалетната и да си слагат червило е доста голям.
На пръв поглед всичко това изглежда като ребус без решение, но ситуацията не е точно такава. Сега ще ви разкажа няколко случки от моя житейски опит и нека всеки сам направи за себе си изводите:
Като малка съм била много послушно дете, но като всяко малко момиченце ми се искаше да се гримирам като мама. Не й казвах това, но тайно я наблюдавах как се гримира, къде си държи гримовете. Веднъж баща ми подари на майка ми много скъпа кутия с всякакви гримове. Беше наистина много красив жест. Беше по случай годишнината им или Св. Валентин. Тогава бях на около 6 или 7 години и не помня ясно цялата ситуация. Един ден не се сдържах и докато бях самичка вкъщи отворих кутията и започнах да си слагам от сенките за очи. Естествено ефектът беше отчайващ.
Въобще не беше така забавно, както ми изглеждаше преди. Не се харесах, а и в главата ми започнаха да се въртят мисли как мама ще ми се скара и какво да направя, за да не разбере. Тогава отидох в банята и започнах усилено да търкам боядисаното ми око. После го търках с тоалетна хартия с вода. Някак оправих нещата, но оставаха четките, които бях нацапала.
Естествено и те минаха под водата на бързо. После подредих всичко и го върнах на мястото си. Когато мама се прибра видя останките от сенките по лицето ми, също така намери мокрите четки. За мое учудване тя не ми се развика, а повярвайте ми беше доста ядосана. За малко да съсипя романтичния подарък от баща ми. Наказанието ми беше един дълъг разговор, но не конско, а разговор. Тя се опита да ми обясни как рано или късно ще дойде момент, в който ще се гримирам като нея, но дотогава дори да си слагам сенки ще стои грозно. Тогава май не я разбрах особено…
Когато станах на 11 години, тя ми подари един балсам за устни, които беше под формата на червило, леко скосен, розов на цвят, но всъщност безцветен. Той беше от някаква специална детска серия. Аз бях много щастлива. Правеше устните ми меки и ме караше да се чувствам голяма. Когато се прибирахме от училище с моята приятелка, тя го забеляза. Извади от чантата си едно червило и каза, че моето е нищо, бебешка играчка. Аз не й обърнах внимание.
Наистина бях много щастлива от факта, че имам този балсам и то съвсем законно, не като случката от преди няколко години със сенките. Тя, обаче, забеляза скосената форма на балсама. Нейното червило не беше така скосено. Тоест, когато си го нанасяше на устните, то не пасваше по тях. Тя побесня. Аз й казах, че ако в продължение на седмица си нанася от червилото само от едната страна, накрая то ще е също така скосено… Познайте тя какво направи. Каза, че иска да има истинско червило като на майките ни. На другият ден червилото й беше скосено… Беше отрязала с нож излишната част.
Година по-късно в училище едно момиче донесе червило, което беше сребристо с много брокат. Всички момичета си намазаха устните в тоалетната. Караха ме и мен. На мен ми се искаше много. Това означаваше да съм хубава!!! Но реших първо да попитам родителите си и на другия ден да си сложа. Явно си бях направила някои изводи от случката със сенките.
Когато свършихме училище всички решихме да се разходим. Обаче едното момиче трябваше да почисти червилото си, понеже нейните родители бяха много строги и щяха да я накажат и прочие. Тя започна да трие устните си в тоалетната, но положението ставаше все по-зле. Цялото й лице стана в брокат. Тя се разплака… Накрая горе-долу закрепихме положението.
Почнахме да се разхождаме. По едно време момичето клекна зад мен и каза да не мърдам. Оказа се, че майка й минава случайно покрай нас, а издайническият брокат продължаваше да блещука тихомълком върху лицето й. На мен ми стана смешно, но се сдържах. Бях щастлива, че не съм на нейно място. Когато се прибрах вкъщи, все пак, се примолих на мама и тати да ми купят такова червило. Как ли не им се молих. Тогава баща ми седна и поговори с мен.
Каза ми, че нямам нужда от червило, за да съм красива. Естествено въобще не му повярвах. Дори не бях сигурна какво значи някой да е красив. Той ми обясни, че ако почна от малка да ползвам червило, после устата ми ще е набръчкана, понеже червилата изсушават. Мисълта за набръчканата ми уста ме отказа на бързо.
В края на осми клас си сложих за първи път спирала. И то защото мама ме накара… Въобще не ми се искаше. Намирах го излишно. Явно родителите ми бяха постигнали целта си! Никога нямаше да започна да се гримирам. Но това ли наистина е била целта им. Явно не.
Мама ми каза, че няма нищо лошо човек да се грижи за външният си вид и съм достигнала момент, в който мога да си позволя малко спирала и гланц. Тогава ми подариха първият ми комплект за гримове – на Бонбонс. Представяте ли си – в 8ми клас. Това е детски комплект за гримиране. Той се състоеше от течни розови сенки за очи, лак за нокти и безцветна спирала. Нищо и половина. Но не и за дете, което веднъж в живота си е посегнало към сенките на майка си и после е съжалявало горчиво. Но не защото майка му се е карала, не защото го е наказала, а защото е усетило как е разочаровало родителите си. За мен този комплект означаваше много!
Започнах да се гримирам в средата на 9ти клас.
В момента имам комплект сенки със сто и двадесет цвята. Но се надявам да съумея да науча децата си на това, което са ме научили моите родители. Дори не знам как да го формулирам и как да ги науча така. Как да им кажа, че да се гримираш е лошо, като аз го правя всеки ден и въобще не мисля, че е лошо. Как да им кажа, че са малки за това, като децата най-мразят да им забраняваш и да им натякваш, че са малки. Сигурно и вие си задавате такива въпроси…
Знаете ли защо написах тази статия? Защото вчера в градския транспорт видях майка да слага на детето си два слоя червило. Детето беше на шест или седем, но изглеждаше като умален вариант на 19-годишно момиче. Грозна гледка. А знаете колко красиви са дечицата. Красотата им се крие в невинността им.
Може да не знам отговорите на по-горните въпроси, но знам, че цапотейки детето си с какви ли не химикали една ли ще го науча на това, което се стремя.Всички изброени истории са 100% истина и са се случили на мен. Сигурна съм, че вие също имате множество такива спомени в главата си. Не знам на какво трябва да ни научат, но се надявам скоро да разбера. А до тогава може да пуснете тази песен на Пинк на детето си уж случайно и да видите реакцията му.
